Представете си следната сцена: 89-90 година след Христа, училището на Епиктет в Никопол. Великият стоически учител обяснява на учениците си принципите на стоическата етика, когато изведнъж от тогата на любимия му ученик Ариан се чува звук — нотификация на смартфон. Как би реагирал Епиктет? Със сигурност не деликатно. Но истинският въпрос е друг: какво биха казали стоиците за социалните мрежи и как можем да ги използваме, без да загубим себе си?
В епизод 24 на подкаста „Практически стоицизъм“ Владимир Новков и Петър Теодосиев разглеждат напрежението между стоическата философия и социалните медии — два свята, които на пръв поглед стоят на противоположните краища на везната. Но дали наистина е така? И може ли стоик да извлече полза от дигиталния свят, вместо да бъде погълнат от него?
Стоицизмът срещу социалните мрежи: Четирите добродетели на изпитание
Ако поставим социалните мрежи и стоическите добродетели едни срещу други, разликите са драматични:
- Умереност — Алгоритмите провокират екстремности и зависимост. Безкрайният скрол, нотификациите, изскачащите съобщения — всичко е проектирано да те задържи вътре. Абсолютно несъвместимо със стоическата умереност.
- Мъдрост — Фалшивите новини заливат фийда от момента, в който отвориш приложението. Здравата преценка и рационалността са под постоянна атака.
- Справедливост — Стоическата справедливост означава да работиш в полза на другите. Социалните мрежи обаче провокират нарцисизъм — всичко е центрирано около егото и външното одобрение.
- Смелост — Стоическата смелост включва да кажеш нещата такива, каквито са, дори срещу масата. Социалните медии провокират точно обратното — тръгване с тълпата.
И все пак, въпреки тези противоречия, има начин социалните мрежи да бъдат използвани стоически. Въпросът е как ги ползваме и защо.
