Sic transit gloria mundi – „Така преминава светската слава.“ Тази фраза е била част от инаугурацията на римските папи от XV до XX век, и тя задава тона на епизод 15 от подкаста „Практически стоицизъм“, в който Петър Теодосиев и Владимир Новков разговарят за празната слава – една от най-актуалните теми в ерата на социалните мрежи.
Много успели хора не искат и дори се пазят от известността. „Внимавай да не станеш известен“ – това предупреждение не е от днес. Металика пеят „внимавай какво си пожелаваш, защото може и да го получиш“, а китайците имат проклятие: да ти се случи всичко, което искаш. Защото когато славата наистина дойде, много хора не знаят какво да правят с нея. Тук стоическите добродетели – и особено умереността – стават безценни.
Славата като нещо, което не зависи от теб
В стоическата философия славата е класифицирана като „предпочитано незначително“ – нещо, което не зависи от теб. Вокалистът на Iron Maiden Брус Дикинсън го казва перфектно: „Славата е отпадният продукт на креативността.“ Стоиците биха се съгласили изцяло. Славата е нещо, което евентуално получаваш или не получаваш вследствие на нещата, които правиш и на характера, който си изградил – но нямаш пряк контрол над нея.
Познаваме хора, които са станали известни за пълни глупости. Познаваме и мъдри хора, които не са толкова известни. Мъдростта не е нещо, което носи слава – а характерът е единственото, което наистина е под наш контрол.
